Всеки, погледнал графика на цени на някой финансов актив, си представя колко добра доходност би постигнал ако купува когато цената е ниска и продава, когато цената е висока. В минало време това често дори изглежда лесно. Колко често сме чували реплики от рода на “Знаех, че идва криза“ или „Беше ясно, че на това ще му расте цената“.
Пазарни нагласи
Преди да приемем, че можем да използваме тези корекции и върхове на пазарните цени е хубаво да се замислим. Какво мислят останалите участници на пазара. Защо те купуват нещо, което ни се струва скъпо, или продават нещо, което ни изглежда евтино. Пазарът реално представя средното мнение на участниците си. И ако повече хора вярват, че дадена акция или индекс е по-вероятно да расте, то той ще расте. Ако имаме противоположно мнение, дали имаме повече информация от тях. Имаме ли някакво предимство в оценката на тази компания или пазарен индекс. Или пък просто изказваме субективно твърдение, подкрепено само от нашата „интуиция“. В повечето случай подобни твърдения за надценен или подценен пазар са много повече плод на лични желания, отколкото на обстойна и задълбочена преценка на вътрешната оценка на компанията. Психология и фундамент Да кажем, че човек е решил да започне да инвестира. Започва да се интересува от новини за пазара, да се образова. В човешката природа е да се обръща внимание на новини, които подкрепят личните нагласи. Така ако се колебае какво да прави ще обръща внимание на негативните новини. Ако е силно ентусиазиран да инвестира ще обръща внимание на позитивните. Рядко ще се втурне да купува на момента, в който е преценил, че иска да инвестира. По-вероятно да е чака корекция на цените. Това отново е част от човешката природа. Вярата, че нещата ще се случат така както ни се иска. Но ако пазара върви нагоре, то може и да няма сериозна корекция.
Купувай скъпо, продавай евтино
Ще минат седмици, може и месеци и така и няма да се появява подходящ момент. А цените вече са доста по-високи от първоначалните. В даден момент бъдещият инвеститор взима твърдо решение, ето сега ще вкарам всичко, ако продължава да върви с тези темпове нагоре бързо ще направя печалби. И по законите на Мърфи, често се случва няколко дни или седмици след това пазарът да спре да расте, или дори да влезе в корекция. Съмнението започва да се появява, правилно ли постъпих, дали пък не вкарах парите си на връх, колко още ще пада. Ако корекцията продължи по-дълго време в даден момент доста спекуланти, а и някои инвеститори започват да излизат от тази позиция. Цените започват да падат бързо. И нашият нов инвеститор решава - не мога повече ще продавам. Може и да е имало причина за корекцията и тя да се превърне в спад. Но в повечето случаи си е просто корекция и след като се случат емоционалните разпродажби и акцията бързо компенсира този си спад. Вместо очакваното „Купувай евтино – продавай скъпо“ се е получило доста неприятното „Купувай скъпо – продавай евтино“
Решение
Личната психология, личните емоции на взимащия решение за инвестиране играят огромна роля за създаването на личното му разбиране за пазара. Менталният контекст около икономическата ситуация влияе много по-силно от всякакви знания или опит. Ако човек е негативно настроен , то ще очаква спадове, ако е оптимист ще очаква ръстове. И най-объркващото е, че този контекст, това настроение, изобщо не е задължително да се определя от вижданията му за бъдещето на икономиката.
Поради тази причина и най-често се препоръчва постепенно инвестиране. Всеки месец или всяко тримесечие, да се инвестира дадена малка сума. По този начин няма опасност да вкара всичките си спестявания на пазарен връх или още по неприятно да уцели връх на балон. Няма да може и да спечели много от уцелване на дъно. Но пък има увереност, че инвестициите му ще се движат заедно с пазара. Което е и единствената сигурност, която може да има. Дори и при професионалните инвеститори стремежът за търсене на правилни моменти за вход или за изход, не винаги се поощрява. Доста фондове имат изрични точки в правилата си, че не извършват маркет тайминг. Осредняването на разходите при влизане или с други думи, редовното вкарване на малки суми, не изглежда толкова заредено с адреналин, всъщност си е до известна степен и скучно. Но при дългосрочното инвестиране, търсим скуката. Ако има екстра адреналин, значи поемаме повече риск, отколкото можем да понесем.
