Инвестиране

ETF и взаимен фонд – прилики и разлики

ETF или фонд

Диверсификацията като намаление на риска

ETF и взаимните фондове са два начина за лесна покупка на диверсифициран портфейл. Диверсификацията е ключов момент при инвестирането. Цената на всяка акция на компания носи в себе си и специфичния риск на компанията. Или с други думи винаги е възможно да се случи нещо неприятно с дадена компания, което силно да свали цената на акциите и без причината да засегне други компании. Единственият начин да се предпазим от подобно негативно развитие е ако поддържаме относително нисък дял на акциите на всяка една компания в портфейла си. Ако акциите на една компания са например 2% от портфейла, дори и нещо да свали цената и с 50%, това ще се отрази само с 1% спад на портфейла, което за портфейл от акции е в рамките на нормалното дневно колебание на стойността на портфейла.

Инструменти за диверсификация

Възможно е и сами да си направим диверсифициран портфейл от акции, но разходите по това, като комисионни, време, проучване, често са твърде високи. Точно като отговор на тази често срещана нужда на инвеститорите за лесна диверсификация се  появяват взаимните фондове и ETF. При тях директно се купува диверсифициран портфейл, често с разходи близки до тези за купуване на отделна акция. А понякога и по-ниски.

Стойност на акция или дял

Стойността на акцията при ETF и на дял при взаимните фондове – при тях акциите се наричат дялове – се определя от нетната стойност на активите. Нетната стойност на активите е стойността на всички финансови инструменти, които притежават, като от тях се извадят задълженията по управление и съхранение на дяловете. Реално по начинът на изчисление на нетната стойност на активите няма разлика между ETF и взаимни фондове. Нетната стойност на дял е като се вземе общата нетната стойност на активите на фонда и се раздели на броя на дяловете.

Покупка и продажба на ETF и взаимни фондове

Сделка с ETF

При ETF покупката и продажбата става на борса, по същия начин както се купуват акции. Отваряме си сметка при инвестиционен посредник, поставяме оферти за купува или продава за акции на някой ETF, като си избираме и цена и количество, и ако пазарната цена се изравни с нашата цена правим сделка.  Реално няма никаква разлика дали се купува акция на компания или акция на ETF. Минималното количество за една сделка е една акция на ETF, разходите по самата сделка са отново както при акциите. Цената, по която се купува е пазарна цена, тя може да отговоря на нетната стойност на активите, но може и да се различава. Обикновено съществува и някаква разлика между цената, на която може да се купи акция от ETF и цената, на която може да се продаде. Цената, на която може да се купи е по-висока от цената, на която може да се продаде. Това е нормалния спред за търговия, който съществува и при покупките на акции. При ETF съществуват така наречените маркет мейкъри. Това са обикновено инвестиционни посредници, които подържат по договор със създателя на ETF, оферти за покупка и за продава на акции на ETF. Спредът между техните цени на покупка и на продажба обикновено е по-голям от преобладаващия на пазара и често може да се види в документите на ETF. По този начин се гарантира ликвидност за акциите на ETF. Дори и да няма други купувачи или продавачи, офертите на маркет мейкърите ще са на борсата.

Сделки с взаимни фондове

При взаимните фондове или както се наричат по българското законодателство договорни фондове, покупката и продажбата на дялове става обикновено на гише. Нетната стойност на активите се определя веднъж на ден, а понякога и по-рядко. Като всички цени на фонда и за покупка и за продажба са обвързани само с тази нетна стойност. Разликата между цената, на която може да се купят дялове от взаимен фонд и нетната стойност на активите на фонда е таксата за вход, а между цената на която се купуват обратно от управляващото дружество – което е аналога на цена продава – е таксата за изход. В България за български фондове, тези такси обикновено са доста ниски, масовата практика е около 1 до 2% от стойността на дял, но се среща продажба на дялове и без такса на входа. По принцип таксата е процент от сумата и няма минимална сума като такса. Т.е. ако човек купува дялове за 100 лева, нормално ще плати някъде между 100 и 102 лева. Ако купи дялове за 10 лева и таксата е 1% ще плати 10 лева и 10 стотинки. При чуждите фондове, които се продават в България таксите може доста варират и да стигнат и до 5%. В общия случай при българските фондове няма минимална сума за покупка на дялове, реално наистина човек може да си купи дялове и за 10 лева. При чуждите фондове отново има доста по-сериозно разнообразие за минималната сума или за наличието и.

Такси за управление

По принцип таксите за управление на ETF са доста по-ниски от тези на взаимните фондове. Разбира се има и ETF с високи такси и взаимни фондове с ниски такива.

Пасивно и активно управление на портфейл

Освен начинът на покупка и продажба на дялове, друга основна разлика е управлението. При създаването на портфейл има два основни подхода. Активно управление и пасивно управление.

Пасивно управление на портфейл

Пасивното управление обикновено се прави като се избира даден индекс и просто се купуват акции от всички компании от индекса в съотношението, което са в индекса. Няма преценка, дали една или друга компания е добра или лоша, не се преценяват перспективи или риск, просто се избират акциите от индекса. Покупки и продажби на акции от портфейла се правят когато във фонда влизат или излизат пари или ако индекса се променя. Целта на пасивното управление е да се достигне доходността на индекса, намалена с таксите за управление.

Активно управление на портфейл

При активното управление целта е да се постигне  доходност на даден индекс при по-ниско ниво на риск. Или да се постигне по-висока доходност от индекса при същото ниво на риск. Или с други думи възможните цели са две по-висока доходност за същото ниво на риск или по-нисък риск за същото ниво на доходност. Постигането на целите на активното управление е много по-трудно от това при пасивното управление. Което изисква избор на компании за инвестиране, търсене на моменти за увеличаване или намаляване на дадени позиции.

Предимства и недостатъци на активното и пасивното управление.

При пасивното управление имаме доста ясна цел – следване на даден индекс. И ясна разлика в представянето спрямо индекса – това са таксите за управление. Това прави този тип управление доста прозрачно, лесно за оценка и по принцип с много по-ниски разходи.

Активното управление дава възможност за по-конкретен избор на нива на риск. Или за обекти за инвестиране. Не винаги е възможно да намерим индекс на ликвиден пазар, който да следва компании, в които искаме да инвестираме. Или пък може просто да не искаме да инвестираме в дадени компании, но те да са в индекса, който е следван от ETF. Може да не ни харесва риска на индекса – т. е. неговите колебания и да искаме по-ниски колебания, но въпреки това да искаме да инвестираме в него. Това може да се постигне и не само с активни стратегии, но и с ETF като променяме на съотношение на инвестиции в ETF и на кеш например. Но тогава това решение е наше, ние трябва да преценяваме нива на риск и възможни колебания, а през взаимен фонд това решение е прехвърлено на фонда.

Така ако искаме по-фина настройка на нива на риск или при избор на компании, активните фондове са по-добрия избор. ETF по самата си структура единственото което предлагат е следване на индекс. Но в това се справят много по-добре. Ако целта ни обаче е просто да следваме даден индекс, ETF има ясно предимство – чисто емпирично, активните фондове се представят по-зле от пасивните при тази цел.  

Разлика в таксите за управление при ETF и взаимни фондове

Таксата за управление е това което фондът плаща на дружеството, което го управлява. Тази такса е в цената на която може да се купи и договорния фонд и ETF и не се заплаща отделно от инвеститорите. Реално цената на фонда е след тази такса. Разликата в целите на двата вида фондове до голяма степен определят и разликите в таксите за управление. При ETF, особено ако са насочени към голям ликвиден пазар и широк индекс, таксите за управление са символични. Често под 1% на година. При взаимните фондове тези такси са от рода на 2 до 3%. А при някой по екзотични продукти може да достигнат и до 4%.