Бета коефициент и инвестиране в акции
Инвестирането в акции е рисково, поради това и са създадени множество инструменти, с които тези рискове да излизат наяве, да се държат под контрол и да се пренастройва инвестирането според желания риск. Бета коефициента е един от най-популярните, най-лесните за използване и даващ добра възможност за предвиждане на отношението между риск и очаквана доходност.
Какво представлява бета коефициента.
Без математически или статистически формули, бета коефициента показва как цената на една акция се движи спрямо цената на даден индекс. Най-често спрямо SP500. Ако дадена акция има бета 1, то тя се движи като индекса, не дава екстра риск, но и не може да се очаква по-висок от пазара растеж на цената. Ниска бета, например 0.8 показва по-нисък риск от индекса, ако например индекса падне с 10%, то подобна акция може да се очаква да падне с 8%, но същото важи и за растеж. Акции с висока бета например 1.5 може да се очаква, че на всеки 10% движение на индекса ще правят по 15% в същата посока.
Бетата на акция не е риска на самата акция, а е риска на акцията спрямо риска на индекса.
Ако все пак влезем във формулата за изчислението и, бетата е ковариацията на движението на акцията и движението на индекса разделена на вариацията на движението на индекса. За изчислението и обикновено се взима период от 5 години и ръстове или спадове на индекса и на акцията на седмична, или дори месечна база, за да се избегне шумът в движението ден за ден.
Ограничения на бета коефициента за разбиране на риска.
Бетата е относителна величина, съотнася с риска на даден индекс. Като такава, не може да се използва за абсолютно определяне на риска на даден акция. При мечи пазар може да се очаква, че движенията на самия индекс стават доста волатилни, ако при бичи пазар например средното движение на индекс за месец е 1%, то при мечи пазар може да се се получи и 20 или дори 30% надолу в рамките на месец.
Това пряко се отразява и на потенциалния риск на отделните акции – макар че бетата им може да не се промени. Съотношението на движението на акцията спрямо индекса може и да се запазва, но абсолютния риск на отделната акция се повишава пропорционално на бетата спрямо абсолютния риск на самия пазарен индекс.
Друго ограничение при използването на бета коефициента е, че не обхваща специфични за компанията рискове, които не са свързани с пазарния риск. Например компанията може да оперира в растящ отрасъл, да има висока бета и постоянно да си увеличава конкурентните предимства. Това подобряване на конкурентните позиции не може да се предвиди в даден момент, трябва да се случи, за да се отчете в цената на акцията. Но когато се случва тримесечие след тримесечие ръстът в цената на акцията ще е по-висок от този, който може да се очаква според бета коефициента и.
Пример за използване с акциите на Тесла за формиране на портфейл
Бетата на Тесла е около 2, така че може да се очаква да расте два пъти по-бързо от SP500, ако се гледа само бетата, но растежът и последните години е много по-висок. Същата дивергенция може да се случи и при влошаване на конкурентните позиции, тогава компания с висока бета може да се очаква, че ще се представя по-зле от индекса в дълъг период от 5 или 10 години, дори и при бичи пазар. Рискът при цената на акцията ще идва от специфични за нея фактори. Така високата и бета и съответно висок риск, няма да се отплаща като екстра доходност спрямо пазара.
Бета коефициента е подходящ за използване само ако инвеститора има диверсифициран портфейл и иска да види колко екстра риск ще вкара в портфейла си ако например инвестира 1% от портфейла си в дадена компания.
Ако имаме диверсифициран портфейл – да кажем 30 или повече акции от различни отрасли, и никоя от тях няма тегло в портфейла от да кажем над 10%, то е възможно да използваме бетата на отделните акции за прогнозиране на представянето на портфейла си. Смятането на бетата на портфейла е лесно, взимаме делът на една акция в портфейла в проценти и го умножаваме по бетата на акцията. Така например ако Тесла има дял от 8% и бетата и е 1.97 както е в момента, то акциите на Тесла представляват 8%_1.97 или 0.1576. Като сумираме така претеглените бети на отделните акции виждаме какво може да очакваме от портфейла си.
Бетата на отделни компании можем да вземем от множество безплатни източници. Всеки сериозен сайт, който дава информация за акции дава и бетата на компаниите. Ройтерс, Блумбърг имат секции за компании с бета в тях, finance.yahoo.com също е доста популярен и лесен за ползване.
Ако в горния случай останалите акции с тегло 92% имат средно претеглена бета от 1.05 то техния принос за бетата на портфейла ще е 0.996. Общата бета на портфейла на акциите на Тесла и на останалите се получава 1.1236 или с 12.36% по-рисков от SP500. Какво означава това за нас. Ако очакваме, че SP500 ще расте с 12% на година то портфейла ни може да се очаква, че ще расте с 12% _ 1.1236 или с около 13.5%. но и при 20% спад на индекса, можем да очакваме спад от 22.4%.
При бета на портфейла ни преди да купим Тесла от 1.05 очаквания ни растеж би бил 12.6% а очаквания спад 21%. Така тези екстра 8% в Тесла ни добавят екстра 0.9% доходност ако пазарът следващата година е бичи и порастне с 12%, но и ни вдигат потенциалната загуба на целия портфейл с 1.4 процентни пункта ако пазарът падне с 20%.
Така можем да преценим дали да направим тази нова инвестиция, в какъв процент да бъде и какво можем да очакваме при различни сценарии. Тези сценарии, разбира се, не са точни, но бъдещето си е непредвидимо по принцип и е хубаво все пак да имаме някакви граници, в които да държим очакванията си реалистични.
