Представите за доста голяма част от нещата са ни формирани не чак толкова от собствена преценка, колкото от чужди представи. От филми, книги, разговори с други хора. Често и представата за това какво представлява инвестирането попада в тази категория на наложени представи. По филмите представят динамични сцени, където хората купуват и продават акции или облигации в бясно темпо. Където пари се печелят или губят в рамките на минути, а понякога и секунди. Това не е инвестиране, това е спекула. Инвестирането по същността си е скучно. То е дългосрочен процес, при който печалбите се натрупват постепенно. И рядко са главозамайващи, погледнати по единично.
От къде се появява печалбата?
Може би отново поради филми, наложената представа е, че печалбата от инвестирането идва от познаване на това на къде ще се движат пазарите. Никой не знае бъдещето. Няма как да се печели устойчиво от предсказване на бъдещето. Ако се получи печалба от това, че сме познали нещо, то си е чист късмет. Печалбата от инвестиране в акции се получава по същите причини, по които се печели и от собствен бизнес. Компанията се развива добре, приходите и печалбите и нарастват през годините. Така се вдига оценката на компанията и печалбата, която разпределя като дивиденти. И ако човек е инвестирал в добра компания печели.
С какво инвестирането е по-различно от спестяването?
Има една значителна разлика между инвестиране и спестяване. И това е риска. При спестяване, в нормална ситуация, няма опасност за първоначалната инвестиция. Слагаш си парите на депозит и знаеш, че ако не фалира банката, ще си получиш парите и лихвата по тях. При инвестирането в акции, тази увереност я няма. Винаги се носи риска компаниите, в което сме инвестирали да не се развиват добре. При директно инвестиране в облигации издадени от държави или компании, нещата са доста сходни с това да се направи депозит. Ако облигациите са издадени от държава или от сигурна фирма, вероятността да се получат парите обратно е много висока. Но обикновено за подобни инвестиции се изискват много по-големи суми отколкото да се направи депозит или да се инвестира в акции.
А защо да поемаме риск?
На фундаментално ниво инвестицията в акции е инвестиция в растеж. Растеж на икономика, растеж на печалбите. Депозитите или инвестицията в облигации е инвестиция в сигурност. Залагаме, че нищо няма да се промени. А това рядко е факт, промяната е едно от малкото сигурни неща. Голямата опасност за спестявания е инфлацията. Лихвите рядко са много над инфлацията. А ако компенсират само инфлацията, човек реално не печели нищо. В повечето случай обаче имат дори отрицателна реална доходност, т.е. са по-ниски от инфлацията, а тогава започват да се трупат загуби. Ако са само 2% под инфлацията и за 30 години покупателната способност на спестените пари ще е наполовина. Всяка година човек реално ще губи по 2% покупателна сила и загубата на покупателна сила се натрупва неусетно. А някак си не е честно, човек да си ограничава настоящото потребление, да живее по-лошо от колкото може и въпреки това да губи пари. При инвестирането в акции, а и в недвижими имоти, умерената и ниската инфлацията е по-скоро позитивна сила, показва, че икономиката се развива добре, приходите растат, печалбите растат, доходите, дивидентите или наемите също растат.
Инвестиране с по-нисък риск
Диверсификацията до голяма степен намалява риска. Или с други думи ако поставяме много малка част от активите ни в един инструмент, дори и нещо лошо да се случи с цената му това няма да ни засегне силно. На първо място е диверсификацията между рискови и ниско рискови активи. Каква част да сложим в акции и каква в депозити или в облигации. Това решение зависи до голяма степен от собствената ни нагласа към риска, но и определя до голяма степен представянето на целия ни портфейл. На следващото ниво е диверсификацията при акциите. Колко да поставим в отделна акция. Сами ли да диверсифицираме инвестициите си или да използваме готови решения, като взаимни фондове или ETF.
И какво представлява инвестирането?
Ако излезем от шаблонните определения, то инвестирането е дългосрочно влагане на пари в бизнеси, които смятаме, че ще се представят добре през следващите години. Финансовите инструменти, като акции и особено фондове, правят възможно този залог върху бъдещето да бъде разбит на множество малки залози. Така едновременно се намалява риска от всяка единична инвестиция и прави възможно да се използва развитието на икономиката като цяло, без да ни притеснява особено конкретен избор. Това, на което може да се разчита при дългосрочно инвестиране, са присъщите за хората като цяло желания. Да живеят по-добре утре, отколкото днес. Да се развиват, да се чувстват по-спокойни, по-уверени. Тези желания се отразяват на това как се движат икономиките на държавите, а от там и на това как се развиват компаниите в тях.
