Реални ли са пазарните цени
В доста инвеститори съществува една нагласа, че пазарът на акции не оценява правилно компаниите. Акциите, които сме си купили винаги ни изглеждат подценени от пазара, а акциите които не сме, ни изглеждат надценени. Причината за това, е до голяма степен, плод не толкова на неефективни пазари, колкото на психология. Хората се опитваме да намерим смисъл, да изградим история, която да ни обяснява света. И когато се фокусираме върху една тема, в повечето случаи търсим аргументи защо сме прави и игнорираме аргументите против. Търсим причини защо може да се случи това, което ни се иска и подценяваме причините за това защо може да не се случи. Съмненията в преценката ни за света са неприятни и съзнателно или не хората избягват мисли които увеличават несигурността им.
Пазарите на акции реално агрегират такива истории на хиляди инвеститори и цената на дадена акция, която се получава отразява историите на купувачите и на продавачите на тези акции за конкретния момент. Реално инвеститорите, които не са на пазара на конкретната акция, в конкретния ден, не влияят и на цената и.
При всяка сделка има две страни, купувач и продавач, и ако купувача мисли, че акцията е подценена, то продавача очевидно е намерил по-добро място за парите си. В крайна сметка се получава баланс между търсене и предлагане, което е и целта на съществуване на самия пазар. Ако търговията е слаба, ликвидността ниска и участниците малко, е възможно пазарната цена да не отразява добре вътрешната стойност на компанията. Но за големи, ликвидни компании, внимателно проучване от множество участници е много по-вероятно пазарът да е прав в оценката и пазарната цена да отразява правилно очакванията за бъдещите парични потоци на компанията и нейната стойност. Фундаменталната оценка на компанията е именно сумата на дисконтираните и очаквани парични потоци.
Кога пазарът не оценява правилно
За правилна оценка на стойността на една компания се налага да прогнозираме бъдещото и представяне. Какви приходи и печалби ще прави през следващите години. Какъв растеж ще имат тези приходи и какъв кеш очакваме да връща на инвеститорите си. Също така е нужно да преценим и риска да не сме прави в преценката си, каква е вероятността да грешим и представянето и да е различно от очакваното. Всичко това е свързано с прогнозиране на бъдещето, нещо почти невъзможно за изпълнение. Естествения подход за изграждане на картина за бъдещето е да се използва настоящето като основа и като създаване на контекст за бъдещето. Но ако икономиката преживява бум няколко години наред тази еуфория е доста вероятно да се прехвърли и върху пазарите на акции. До някъде не е рационално да залагаш в прогнозите си спадове, когато всичко расте. Това просто ще те изхвърли от пазара и пропуснатите ползи може да са значителни ако еуфорията продължи години. Така високите растежи от последните години, започват все повече да се прехвърлят и върху прогнозите за бъдещи растежи. Ниския риск сега се превръща в нисък риск и в бъдеще. И е напълно възможно пазарът да се балонизира. Никое парти не продължава до безкрай, и колкото по-дълго алкохолът се е лял, толкова по-сериозен е и махмурлука след това.