Акциите падат – какво да правим
Никога не е приятно, когато човек вижда как собствеността му губи стойност. Когато това се случва с притежавани акции или фондове, това е още по неприятно, защото е лесно да бъдат продадени и самото им държане създава усещане за грешно поведение. Човек вижда портфейла си на червено. Ден след ден нещата стават все по-зле, загубите се трупат и си мисли ами ако бях продал вчера, вече можеше да купя по-евтино. Съжалението поддържа страхът, взаимно се засилват и мотивацията за импулсивни действия нараства неимоверно. Нещата са зле, война, инфлация, рецесия, не му се вижда края, най-вероятно спадът ще продължи и ако не продам ще губя все повече пари. А като се оправят нещата пак ще мога да купя и то по-евтино. Когато човек е изпълнен с негативни емоции, започва да иска те да спрат, да направи нещо и напрежението да изчезне. Самият спад на пазарите му показва, че и много други хора се чувстват така. Импулсът бий се или бягай се засилва неимоверно. Хората с по-висок толеранс към риск, започват да поемат прекомерни рискове, за да избият загубите, останалите бягат.
Какъв е проблемът с този тип гледна точка
На пръв поглед това е доста логично разсъждение. Което дори може да се окаже вярно. Проблемът е, че е напълно възможно и да не е вярно. Цените на акциите по дефиниция отразяват виждането за бъдещето. Акциите не растат само когато нещата се подобряват, но и когато очакванията макар и негативни, стават по-малко негативни. За това и е напълно възможно пазарите да растат, дори когато всичко изглежда много зле, или да падат, въпреки че всичко изглежда прекрасно. Фундаменталната промяна, която им движи цените, не е това което виждаме по новините, а промяната в очакванията на големите инвеститори. От много лоши, към по-малко лоши и пазарът тръгва нагоре. От много добри, към пак много добри, но не чак толкова и пазарът тръгва надолу. Така, за да се разбере предварително посоката на пазара е нужно да се знаят точно агрегираните очаквания на инвеститорите и същевременно да се правят изключително точни собствени прогнози, които да се сравняват с тези на другите. Никой не може да прави това. Никой няма тази информация, какво се случва в главите на другите.
Как да оценим ситуацията
Единственото налично като знание за бъдещето е свързано с нас самите. Какви ще са ни нуждите от свободни средства през следващите месеци или години, как се чувстваме, какъв ни е прагът на болка при загуба. Какъв ни е хоризонта на инвестиране, кога ще искаме да имаме налични пари, а не финансови инструменти.
Като тръгнем от това, което знаем, вече можем да взимаме решения основани на нещо различно от първични емоции.
И така какво да правим при пазарен спад
Ако парите ще ни трябват след месеци, а пазарът пада, може би не е добра идея да се залага на бързо възстановяване. По-разумно изглежда да запазим това, което имаме, дори и да означава продажба на загуба. Със сигурност стои възможността пазарът да обърне точно когато продадем, и след това да съжаляваме, но ако обстоятелствата изискват сигурност, то опцията с ликвидиране на позициите е хубаво да се разглежда сериозно.
Ако инвестицията е дългосрочна обаче, за пет, десет или повече години, тогава спадът на пазарите е всъщност възможност да се инвестира по-евтино, отколкото преди няколко месеца. Дали да вкараме всичко наведнъж, по-скоро не. Това, че нещо е паднало с 20%, не означава, че не може да падне още 20%. Дали да инвестираме периодично – на месец или на тримесечие – определено да. Чисто математически, ако купуваме, но не продаваме, под средното за пазара, то ще успеем да направим по-висока доходност от пазара. Ако пазарите се задържат потиснати по-дълго време, това означава, че ще имаме възможно да купуваме по-дълго време на по-ниски цени.
Ок, но какво да купуваме
Проблемът с изборът на конкретни инструменти е абсолютно същия като с изборът на момент за инвестиране. За да го направим както трябва, трябва да знаем очакванията на другите, да сравним нашите очаквания с техните, да смятаме, че нашите очаквания са по-добри и да заложим на най-голямото разминаване на пазарната цена с нашите очаквания. Пазарите може при големи спадове да са ирационални, но ако нашите очаквания са много по-оптимистични, от това което виждаме на пазара, то е доста вероятно грешката да е в нашия телевизор. Не знаем всички възможни сценарии, които другите калкулират. Не знаем рисковете, които слагат цените. Ако нещо ни изглежда безумно евтино, то със сигурност много хора виждат рискове, които ние не знаем. И тук както при изборът на момент можем да действаме рисково, да заложим на нашите виждания, на нашите любими компании или инструменти. Това може и да се отплати значително, но остава сериозната вероятност за грешка. Концентрираните залози вдигат риска, а когато това се прави при мечи пазар, то този риск е дори още по-висок. Намаляването на потенциално лошите последствия от грешки става лесно по един начин – диверсификация. Или купуваме по малко от множество инструменти или директно купуваме диверсифицирани портфейли, през фондове или ETF.
