Какво е страхът от загуба
Във финансовите си решения инвеститорите са подложени на множество психологически фактори, които често ги отклоняват от най-добрия за тях самите избор. Едно подобно когнитивно пристрастие е страхът от загуба. Макар на пръв поглед да изглежда разумно човек да се страхува от загуби, ако подобно пристрастие доминира решенията му, то и резултата ще е далеч от оптимален. Предвидим ефект от това пристрастие е, че тласка към относително по-сигурни инвестиции. Като се има в предвид, че е добре човек да инвестира в инструменти, които го карат да се чувства добре, това не е чак толкова лошо. Но ефектите не се изчерпват до тук.
Когато са оценявани портфейлите на инвеститори, които имат силно изразен страх от загуба дори и при претегляне през риска, представянето им е по-лошо от средното. Или с други думи, дори и сравнено с други инвеститори, които също предпочитат по-ниско рискови активи, страхът от загуба води до по-лошо представяне. До известна степен това се свързва както с нежеланието им да реализират загубите си и държане на губещи позиции твърде дълго, така и с продажба на печелившите си, твърде рано. Още по-неприятно е, че често се свързва с тенденция да се продават активи близо до дъното на пазара и да се купуват близо до върха. Отвращението от реализиране на загуба при продажба, в края на краищата отстъпва на натрупването на загуби и често в лош момент решават да продават. В същото време се чувстват най-спокойни за покупка след дълъг период на растеж на пазарите – когато и вероятността този дълъг растеж да премине в спад е по-висока. Този начин на търговия, често води до доста лоши резултати.
Реално никой не обича загубата. При еднакъв процент загуба или печалба, повечето хора ще предпочетат да избегнат неприятното чувство от загубата, пред това да изпитат приятното чувство от печалбата. Фокусирането основно върху загубата, обаче, сериозно изкривява поведението. И то не само при инвестиране, а реално при голямо количества решения. В нормални ситуации води до по-ниско желание за риск, от където и трудност при постигане на цели свързани с желание за по-висока печалба. Парадоксално, но при определени обстоятелства, страхът от загуба всъщност може да засили желанието за риск. Това се случва при вече реализирана загуба, която човек се опитва да нулира като рязко сменя рисковия си профил и започва да поема твърде високи рискове. Силните негативни емоции свързани със загуби възпират поемането на рискове само ако липсва загуба. Ако вече са налични тези емоции, основното желание е те да бъдат намалени, дори и за сметка на неразумно рискови решения.
Ако инвеститорите разбират това пристрастие и се научат да го откриват в собствените си нагласи, то е възможно и доста да подобрят както представянето на инвестиционния си портфейл, така и цялостното качество на взетите от тях решения.
Възможните обяснение за страхът от загуба
Макар страхът от загуба да си е напълно нормален, откриването защо изпитваме подобен страх е една добра първа стъпка към осъзнаването му и от тук по-малкото му влияние върху решенията ни. Скритите ни, дори и от нас самите, подбуди, имат тенденция да ни влияят много по-силно.
Едно възможно обяснение идва от теорията на перспективата. Хората оценяват печалбите и загубите спрямо референтна точка, която представлява настоящото им положение или очаквания. И тъй като ценят повече това, което вече имат, от това, което се надяват да имат, то негативните емоции от загубата на вече налично благосъстояние са по-големи от загубата на несигурна бъдеща печалба.
Друго обяснение е базирано на идеята за избягване на съжаление. Реално доста решения се вземат като целта е нещо в бъдещето. Човек няма как да е сигурен за резултата от решението си. Но ако е сигурен, че ако сбърка днес, то това ще му донесе негативните емоции утре, то той ще се опитва да избягва още днес тези потенциални емоции утре. Тези емоции може да са както силно съжаление, така и усещане за вина, разочарование или дори срам, ако усеща загубата като провал. Разглеждането на загубите по този начин прави доста вероятно да нежеланието да се поемат рискове, отлагане на решенията си, да държи губещи инвестиции твърде дълго. При силен стремеж за избягване на бъдещи съжаления той може да доведе до парализа на взимането на решенията от страх да не се направи грешно решение. Бягството от взимане на решения, които могат да доведат до възможна загуба, само може да ескалира ако човек взима прекалено на сериозно решенията си. Ако ги свързва с качества на личността си или се чувства изцяло отговорен и за реално непредвидими бъдещи резултати.
Желанието за запазване на статуквото е също добро обяснение за страхът от загуби. Ако на човек му харесва настоящето положение, то има силна мотивация да не желае да поема загуби, които могат да го променят към по-лошо.
Друг фактор, който може силно да влияе на страхът от загуба е отношението на обществото към загубата. Като цяло в по-индивидуалистични общества загубата се приема като нещо нормално по пътя към достигане на целите. Печалбата върви с поемане на риск, а рискът е напълно възможно да доведе до загуба. Загубата е част от цикъла на учене, а не края на света. В по-колективистични общества, където се цени повече социалната хармония и по-малко личните постижения, загубата на един може да се приема като заплаха за общността и да се приоритизира избягването и, пред постигане на лични цели. Напълно възможно е обаче и при конкурентна общност, в която обаче се цени статуса и властта, загубата на някой да се стигматизира от другите с цел те да запазят собствения си статус.
Намаляване на влиянието на страхът от загуба върху взимане на решения
Както се случва при повечето психологични феномени дори самото осъзнаване от човек, че действа под влияние на емоции намалява влиянието на тези емоции. Разпознаването на отвращението към загуба като причина за едно или друго решение дава възможност чисто рационално да се коригира това решение като се вземе в предвид това пристрастие.
Страхът от загуба е много по-вероятно да се появява при усещане за увеличена несигурност или прекалено висок поет риск. От тази гледна точка всичко, което намаля възприетия риск прави по-слабо вероятно и взимането на емоционални решения повлияни от това пристрастие. Диверсификацията на портфейла, фокусиране върху дългосрочния план, ясни инвестиционни цели. Всичко това са изпитани рецепти за намаляване на риска, а от тук и на емоционалния отговор на несигурността.
