На пръв поглед всеки е наясно с поговорката „не дръж всичките яйца в една кошница”, когато става дума за инвестиране, но много често хората допускат тази грешка. До голяма степен това се получава не толкова поради липса на разбиране на нуждата от лимитиране на риска, а заради вътрешните нагласи и модели за взимане на решения.
Хората искаме да се чувстваме уверени в изборите си. Несигурността причинява стрес, вкарва негативни емоции. Инвестирането, с неговия далечен хоризонт в бъдещето, е по определение несигурно. Сходните емоции, които хората изпитват водят и до сходни нагласи, а от тук и до често разпространени начини за справяне с тази несигурност. Начини, които често са много далеч от рационалните решения за справяне с риск. Затова може да се каже, че основното нещо, което се налага да прави човек, за да си ограничи рисковете при инвестиране, е да наблюдава себе си.
Психологически нагласи към риск и загуба
Повечето хора не обичат риска. Искат да има предсказуемост. Между два избора, единият от които дава сигурен положителен резултат с никакъв риск, и втори, който дава много по-голяма възможност за растеж, но и възможност за загуба, повечето хора ще предпочетат първия. Тази нагласа обаче не е постоянна, дори и за един и същ човек. Хората не обичат риска, но още повече мразят загубата. Чувството за загуба може да произлиза от различни фактори, може да е реална загуба или усещане за пропускане на печалба, желание за сравнение с други хора от средата ни, които се справят по-добре, или дори това, че не се движи по плана, който е разработил за себе си. Въпросът е, че ако човек усеща, че има загуба, то желанието му за риск се вдига. И ,въпреки че разбира, че диверсификацията винаги е полезна за намаляване на риска, то е много възможно да пренебрегне това и да рискува съзнателно.
Емоции, инстикти и риск
Някои начини за обработка на информацията, които нашия мозък използва също допринасят за поемане на прекалени рискове. Разглеждането на даден проблем методично, рационално със предварително събиране на достатъчно информация, изисква доста време, усилия, а и знания и опит. А мозъкът ни е еволюирал да не хаби ценно време и енергия, ако усеща заплаха. Включва се много бързо инстинкта „бий се или бягай” . Което при инвестиране почти винаги е свързано с прекалена търговия, бърза смяна на мненията, често в противоположни посоки. Което пък води до бързо трупане на разходи за търговия и нарушаване на всякакви планове, които преди това са направени.
Капитулация на пазар
Един от признаците за това, че даден пазарен индекс се намира близо до дъно след дълъг спад е наличието на капитулация на пазара. Капитулацията е рязка разпродажба на множество различни акции, с огромен обем и с огромна амплитуда. Обикновенно капитулациите се случват в началото до средата на търговската сесия, и след това изведнъж пазарът тръгва нагоре. Като е възможно дори да затвори на плюс, но формално за наличие на капитулация се приема, че трябва да възстанови поне половината от спада си. Тази капитулация се случва точно защото множество инвеститори са минали на инстинктивен режим. Спадът на пазара е изместил рационалната преценка към „бягай”. Почти всички професионални инвеститори са наясно с тази тенденция в непрофесионалните да действат емоционално и затова капитулациите, се приемат толкова лошо от непрофесионалните, а са търсен, очакван, и може да се каже, дори радостен момент за професионалните. Продажбата на дъно е най-лошото нещо, което може да направи един инвеститор, това ще повлияе значително на дългосрочното му представяне на инвестициите и може да не възстанови доброто си представяне и години след това. За купилите обаче, това е момента, в който създават условия за изключително добро представяне в бъдеще.
А дори и да не обича риска, дори и да няма опит в инвестирането, ако портфейлът му е достатъчно добре диверсифициран, дневните спадове всъщност нямат значение. Дори и мечи пазари продлъжаващи година или две нямат значение – те са възможност за купуване под средното, не повод за паника.
Чисто психологически, идеята зад диверсификацията е точно тази, човек да не поема повече риск, отколкото собствените му емоции могат да издържат при спад на индексите. Ако нервите не издържат, се включва желанието за бягство от всичко и години труд, спестяване, проучване и инвестиране могат да отидат на кино буквално за 5 минути. И тъй като хората сме подобни, а и допълнително се стремим към това собствените ни виждания да съвпадат с тези на другите, които намираме за подобни, то подобни сривове все едно, че са координирани. Но реално това, което показват, е, че на много хора рискът им е дошъл в повече в един и същ момент. И в един и същ момент съзнанието им е било завлядано от инстинкта „бягай”.
При пазарна еуфория поведението е много подобно. Пазарът расте ден след ден, рискът като че ли отсъства от речника, фундаменално в икономиките няма сериозни промени, но пазарите сякаш не се интересуват от това и растят ли растят. В такива моменти непрофесионалните инвеститори отново забравят за диверсификацията. Имат усещане за загуба, ако не печелят толкова, колкото други, още по-откъснали се от реалността, печелят. Цялото им планиране отива на боклука и започват все повече да концентрират портфейлите си. Често се съобразяват с хората, които най-много са спечелили в предходния момент. А това са и най-рисковите позиции.
Меме сток манията от преди години бе типичен пример за това. И като повечето мании не свърши добре. Това, което докарва до еуфория непрофесионалните инвеститори, наистина плаши професионалните. Те също не могат напълно да пренебрегнат манията, защото тя може да продължи и години, но вътре в съзнанието им стои постоянно предупреждение, че това ще свърши зле. Много често, това е момента за значително увеличение на диверсификацията.
Рационални действия в емоционален свят
Всеки инвеститор, независимо от опита си, знае че инвестирането е дългосрочен процес. Основното нещо е да се печели в дълъг план, а в тази перспектива дневните сривове или краткотрайна еуфория нямат значение. Но и всички живеем основно тук и сега. Днес е това, което най-много ни влияе, което вкарва емоции в живота. А това прави преминаването през емоциите на „днес” понякога твърде стресиращо. Изпитано средство за намаляване на този стрес е щом човек усети, че емоциите започват да диктуват действията му, веднага да започне намаляване на риска, до степен, в която да отговоря на дългосрочните му планове. Независимо дали тези емоции са породени от еуфория или от страх. Ако има по-висок от желания риск при спадове на пазара, вероятността да изпадне в паника се вдига значително. А ако има по-висок риск при еуфория, реакцията му при последващ спад може да е доста закъсняла, защото както се казва, пазарите като растят се качват по стълби, но когато падат, взимат асансьора.
При повече опит вече дори може да съобразява собственото си ниво на риск с това на пазара като цяло. Ако пазарът е изпаднал в паника, да увеличава в някаква степен собствения си риск или да го намалява при еуфория. Т.е. да прави обратно на това, което прави тълпата. Но това вече изисква доста повече опит, защото често и спадовете и ръстовете всъщност не са паника или еуфория, а са рационално следствие от промяна във фундамента. И за да се отсеят емоционалните от рационалните действия на пазарните участници, се налага сериозно разбиране на този фундамент.
За инвеститори, които нямат тази възможност за правилна оценка на фундамента – които са 99% от участниците на пазара, придържането през цялото време, към ниво на риск, което е емоционално комфортно за тях самите, е най-правилното решение. И си заслужава да го променят, само ако не са преценили правилно точно това комфортно ниво. А най-лесния начин за преценка на това ниво е ако когато си гледа движението на портфейла и на пазарите се запита – „Вълнувам ли се прекалено много”, ако отговорът е да – значи риска е в повече. Инвестирането трябва да е скучно, не да дава хазартна тръпка.
